пуф пав

В съзнателния си живот винаги съм обичал да чета и знам текстовете на песни. Това стана някъде след като понаучих английски и текстът на Bon Jovi - Blaze of glory започна да звучи като Take me now but know the truth, вместо “тек ми нау он дъ шу”.

От друга страна текстът на Des’ree - Life винаги е бил еталон за тъп текст на песен.

Както и Mmm Bop на Hanson:

Plant a seed, plant a flower, plant a rose
You can plant any one of those
Keep planting to find out which one grows
It’s a secret no one knows

Сетих се за тези неща, защото прочетох статия в dnes.bg за най-тъпите текстове на песни.

Тук са сложили life на второ място. Напълно заслужено, но жалко, че не е първо!

Коя е песента с най-тъп текст за вас?

Е, как да не изкопираш поредната хрумка на най-гениалния и добър блог в републиката? Най-новото - анкетника му вдясно. Отговорете на въпроса му, защото новата модна линия може да стартира без да имате пръст в нея!
Преди малко бях очарован от поредния клип в който Устата се меша с някоя родна поп-фолк дива, в случая, известната с порното си къпането си във вана Галена. Голяма работа е туй музиката. Клипчето се казва “Страст на кристали” и както се досещате няма нищо общо с Мастика Пещера. Изобщо. Съвсем. Хептен. Хич.

Не това ми е чуденката, обаче. Ето ви анкета и от мен:

Питам се дали математическата гимназия в Стара Загора се гордее с Иван Рапа, по-известен като Устата? Дали се бие в гърдите, доколкото такива може да има една гимназия, и гордо заявява, че това е нейн възпитаник? Или пък деликатно сменя темата когато някой си спомни за Ванката…

А вие радвате ли му се?

Култовата солетопроизведителница от град Разград - Млин-97 е добре известна с любимите ми/ни/ви солети Хрус-Хрус. Както самите те казват:

Фирма “Млин-97” АД град Разград е утвърден лидер в производството на солетите “Хрус-Хрус”.

Каквото и да значи това. Вероятно конкуренцията в производството на техните солети е голяма.

Както и да е. Всички знаем, че тайно и дори явно си ги хапвате в офиса, на училище, по време на лекции или всъщност по всяко време. Освен, че всеки сезон сменят дрешките и стойката на Бъгс, който стои на опаковката им, те обновяват и продуктовото си портфолио. Най-новите два продукта са - Хрус-Хрус с фибри и Хрус-Хрус за деца.

Хрус-Хрус с фибри са с изненадващо добър вкус. Препоръчвам ги горещо, без значение с каква талия разполагате. Предполагам последното нещо, което ще използвате за отслабване са солети.
Хрус-Хрус за деца пък са без сол. Колкото повече ядете от тях толкова повече ще можете да ядете от тях.

Има и едни по-стари видове - люти бирени и солети с ким, които не ми харесаха особено като ги опитвах. За следващото парти вместо да мацате сандвичи с лютеница (2008 е, съвземете се!), може да приготвите плата със солети.

Къде да намерите тези специалните ли? Фантастико. Ей това не знам как стана и как точно избраха тази верига, но последно като проверявах в Пикадили ги нямаше. Значи ще се разхождаме до по-далечния магазин.

Приятно хрупане!

Явно в този гараж освен ултрамодерните и актуални дрехи втора употреба, има и паркирана машина на времето, с която ги зареждат. 28 век. Какво повече да си говорим?

Забелязали ли сте трибуните по мачовете от Евро 2008? Там не всичко е в един цвят. Много често в оранжевото (или какъвто е там цвета на отбора, който играе) “море” от хора има “островче” от бели (или друг цвят) хора, които са фенове на другия отбор. Чупят ли седалки? Май не. Бият ли се? Съмнявам се..

Четохте ли поста на Владо, в който обяснява как е казал на някакъв швед, че няма да вика за тях и че не обича Швеция? Посмяли са се.
Така обаче е само там май.

(Не)нормалният български футболен запалянко гледа мач с идеята да напсува някой от произволен отбор, или пък съдията, а защо не и да се сбие с някого. Той дори може да не е футболен запалянко, а просто да се дразни от факта, че човек от друга държава/нация/религия/пол/сексуална ориентация стои наоколо и се забавлява. Изобщо защо да гледаме футбол заради приятните емоции и заради красотата на играта като може да се напием и пребием някой от произволен отбор или нация затова, че е за отбора, който обича. Вандалиите по българските стадиони са съвсем друга тема. Този път успяха да се намразят за нещо, в което България дори не участва. То не че това би било някакво оправдание.

Очаквам деня, в който по българските стадиони ще може да гледа смесена публика и да не си причинява болка. Тогава може би и аз бих отишъл да гледам.